Мързелът на сър Хенри Коул роди коледните картички

Една от първите днес струва около 22 хил. британски лири. Симеон Сакскобургготски притежава една от най-богатите колекции

Първата коледна картичка, изобразяваща сър Хенри Коул и неговото семейство.

Днес изпращането и размяната на коледни картички са на път да се пренесат изцяло в Интернет (виж напр. Безплатните коледни картички в Интернет – линкове). Но малцина се замислят, че истинските коледни картички се раждат само преди 170 години. Това става по коледните и новогодишни празници на 1840 г., когато лондонският аристократ Хенри Коул нарушава строгите британски традиции. До този момент поздравленията и благопожеланията за Рождество Христово се изказват чрез подаряване на литографии с подобна тематика и сюжети, обмен на лично разнасяни визитни картички, витиевати писма и др.

Но сър Коул бил мързелив, което някак противоречи на факта, че точно той е основател на прочутата  лондонска галерия “Виктория и Албърт”. Той поръчва на художника Джон Хорсли да му направи 40 еднакви литографии, на които е изобразено голямото му семейство, наредено около коледната трапеза. Зад него на втори план са нарисувани сцени на състрадание и милосърдие – фамилията Коул раздава храна и дрехи на бедните. Надписът гласи: “Весело Рождество и щастлива Нова година”. По-късно се ражда и такава песен, все още много популярна в англосаксонския свят.

Станалото се разчува сред лондонските сноби, които приемат идята на сър Коул за интересна ексцентричност. През 1843 г. оригиналът на неговата картичка се размножава в хиляда екземпляра, продавани по шилинг парчето. От тях в 21 век са запазени едва 12 екземпляра, интересът към които се пришпорва от колекционерската страст. По тази причина през 2001 г. разиграната на търг картичка от първия тираж е продадена за 22 хил. лири. Включена е в книгата на рекордите “Гинес” като най-скъпата в света.

Към 1860 г. поздравителните картички са вече индустрия, а веднаж добре възприети от гражданите, започва производството им и за други празници – религиозни, национални и лични. Но истинският бум настъпва на границата между 19и 20 век, когато дагеротипията и фотографията са се превърнали в обществено благо.

Коледна картичка от 19 век.

Само през 1906 г. във Великобритания са изпратени 860 млн. пощенски картички, а чрез усета и рефлекса на модернистите се появяват и първите оригинални художествени произведения. Специализираните магазини ги предлагат в комплекти по 6, 12 или 24 броя в опаковка. Като създатели на новата мода, англичаните предпочитат художествената изработка, проявяват висока взискателност към дизайна, но не пренебрегват и авторството.

В САЩ са по-небрежни в това отношение и затова преобладават фабрично произведените картички с клиширан стандартен текст. Макар в зората на тази мода преселилият се в Бостън германския  литограф Луис Пранг, пренесъл я отвъд Океана през 1875 г., да е по-взискателен към естетическия вид на картичките и текста. За отбелязване е фактът, че след терористичния акт от 11 септември 2001 г. рязко се увеличава интересът към националната символика, предлагана главно чрез цветовете, звездите и ивиците на националния флаг, дори по изображенията на Санта Клаус. Канцеларията на президента Джордж Буш вече изпраща за Рождество Христово по 2 милиона картички.

Коледна картичка, началото на 20 век.

В крепостите на католицизма – Испания и Италия на Запад, Полша на Изток, евангелските сюжети с Рождество, даровете на влъхвите, Мадоната с Младенеца са по-популярни от изображенията на Дядо Коледа. При това тези сюжети често са репродукции на сакрални картини, дело на големите майстори от Ренесанса. Католиците не обичат фабрично отпечатаните поздравления, а предпочитат собственоръчно да изпишат текста, с което показват отношение и уважение към адресата. В протестантските страни евангелските текстове са по-малко популярни, но затова пък доминират сантиментите и изображенията от “бомбонен” тип: животинки, украсени елхи, шейната и елените на Дадо Коледа, апликации, звезди от пресован картон, геометрични фризове и солидно количество кич.

В Руската империя първата пощенска картичка за Коледа се появява през 1898 г. и е инициатива на общността “Св. Евгения”. По-късно със създаването на специални произведения за тиражиране се ангажират някои от най-известните художници на руския авангард – Лев Бакст, Иван Билибин, Александър Беноа, та дори Николай Рьорих и др.

Коледна картичка от 20 век.

Интересно е да се отбележи, че първи англичаните, а сетне и други народи приемат получените картички като признание за висок обществен престиж. По тази причина в семействата със запазени и поддържани традиции получените около Рождество Христово поздравителни картички се излагат за показ на гостите – върху специални масички, край камините или край Коледното дърво.

Коледна картичка от началото на 20 век.

В България коледните картички се превръщат в мода почти едновременно с останалата Европа – в края на 19 и началото на 20 век. Но те са известни и по времето на Отоманската империя. Главно в крайдунавските градове Русчук, Видин и Лом, където пристигат с пощата от Виена. А столицата на Австро-Унгарската империя става известна с приноса си картичките да се отпечатват с пощенска марка от 2 кройцера. Идеята е на Емануил Херман, професор във Виенската военна академия, а първия тираж е от 1869 година.

Коледна картичка от 19 век.

Фамилията на княз Фердинанд Сакс-и-Кобург Гота се записва в историята с появата на първата илюстрована картичка в Княжество България. Това става през 1896 година. По случай покръстването на престолонаследника в православната вяра на нея е изобразен малкият Борис. Фердинанд полага началото и на фамилната колекция от поздравителни картички, допълвана след абдикацията му от цар Борис ІІІ, а сетне и от Симеон ІІ. Дело на три поколения, тази колекция е една от най-богатите в света, печелила е редица международни награди и продължава да се поддържа от вече бившия премиер Симеон Сакскобурготски. Заради това той е избран за почетен председател на Съюза на българските филателисти.

Коледна картичка от началото на 20 век.

Тоталитарният режим у нас окончателно изтласква от пазара, та дори и от съзнанието на атеистичната младеж, идеята за Дядо Коледа, подменена с Дядо Мраз. Това се отразява в цялото ни изкуство, в детските песни, в семейните ритуали, в пощенските поздравителни картички. Евангелският дух напълно изчезва, а където все пак оцелява – скритом у дома – се ограничава до затворени в плик и запечатани картички, в които все пак не липсват поздравленияу за Коледа. Едва през 1976 г. Българските пощи издават първата честитка с номинал от 1 стотинка, но отново с образа на Дядо Мраз.

По статистически данни от Българските пощи през декември на 2008 г. са изпратени 9 млн. картички, което е приблизително 11 % от целия пощенски трафик. Останалата предпразнична работа е свършена от SMS-ите.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.